Защо ни е вълшебен, чуден остров?!

И на земята стават чудеса!

Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса,

една случайна мъничка разходка

...и топлината на една ръка...”

Дамян Дамянов

Понякога стиховете ни намират точно в момента, в който имаме нужда от тях.

Когато ги чета, усещам тишина… онази дълбока, истинска тишина, в която всичко ненужно отпада.

И остава само простото чудо на живота — луната, росата, една разходка…..топлината на ръка.

Остава онова, което не може да се обясни, а само да се почувства.

В тези стихове има мекота, която ме връща към себе си.

Има сила — онази невидима вътрешна сила, която се ражда точно от простите неща.

Тя ме кара да спра, да дишам по-дълбоко, да видя красотата, която често подминавам.

Напомня ми, че чудесата не са далечни. Те са тук….

Душата ни винаги разпознава истинското — стига да ѝ дадем малко тишина.