Днес намерих монета.20 стотинки от 1974 година.

Стара, извън употреба, от друг свят.

Поколение след поколение сме свикнали да оценяваме всичко, според това, дали още “върши работа”.

Да отписваме. Да заменяме.

Да забравяме.

Но тази малка монета…

Когато я вдигнах, нещо в нея прошепна:

 „Стойността не се губи с времето. Само формата се променя.“

Замислих се:

Колко части от нас сме оставили „извън употреба“?

Мечти, които вече не си позволяваме.

Истини, които не сме изрекли.

Чувства, които сме скрили, за да бъдем „силни“.

А може би точно там, в тези забравени места в нас, се крие онази вътрешна златна стойност, която чака да бъде открита.

Не като пари. А като памет.

Като история.

Като истински глас, който още има какво да каже.

Ако това послание стигне до теб в точния момент —

Добре дошла.

Това е началото на „Гласът зад мълчанието“.