Животът не е проект. Той е пулс.

Не върви по план. Не следва логика. Понякога се случва в пълен хаос.

И точно там, растем. Там научаваме най-важното – че не винаги силата е в действието, понякога е в оставането.

Да останеш, когато всичко в теб иска да избяга.

Да дишаш, когато въздухът тежи.

Да вярваш, когато нищо не се нарежда.

Животът не ни пита дали сме готови.

Просто идва – с нов ден, ново изпитание, нова възможност.

И с избора: ще го живеем ли наистина… или само ще го преживяваме?

Аз избирам да го усещам. Истински. Дълбоко.

Дори когато боли. Дори когато е бавно.

Защото само така има смисъл.