Най-големият затвор е в ума ни. A ключът е в собствената ни ръка.

Понякога живеем така, сякаш някой друг държи контрола и вярваме, че ни спират външни обстоятелства – миналото, болката, страхът, какво ще кажат хората…

Но истинската клетка не е онова, което ни се е случило, а онова, което сме повярвали за себе си след това.

Думите на Едит Егер – оцеляла от Холокоста и станала психотерапевт – ни напомнят: каквото и да е било, изборът да останем вътрешно свободни е наш. Можем да носим белезите, без да носим веригите.

Можем да отворим вратата, стига да се осмелим да протегнем ръка.

Свободата започва вътре.

Никой не може да ни я подари. Но и никой не може да ни я отнеме, ако я изберем.

Ключът е в нас.

Винаги е бил.

Ако тези думи докосват и теб – спри за миг.

Попитай се: къде още държиш себе си затворена?

И какво би се променило, ако си подадеш ключа с малко повече нежност и любов...