Там, където всичко диша тихо…

И това, което търсиш, вече го има в тишината.

Под сянката на едно дърво, животът се подрежда сам. Без план. Без бързане. Просто си там – с дъха на тревата, с лекотата на вятъра, със себе си.

В сянката му времето загуби значение. Минало и бъдеще се разтвориха в едно просто сега. Земята не говореше, но чувах всичко. Птиците, тревата, вятъра….

Седнах под това дърво без очакване. Просто да спра. Да позволя на всичко в мен да замлъкне. И в това мълчание чух нещо по-силно от думи – себе си…

Пейзажът беше прост – златна поляна, самотно дърво, далечно стадо. Но в тази простота имаше цял свят. Свят, който не бърза, не търси и не се

губи …

Природата не пита, не се съмнява, не планира. Тя просто е. И в това ѝ е силата.

А кравите – о, те бяха като мъдрост в движение. Не търсят смисъл. Те са смисълът. Спокойни. Те просто съществуват в настоящето.

И ми напомниха, че понякога най-мъдрото нещо, което можем да направим, е просто да бъдем.