Тихият глас, който знае – как да разпознаем себе си сред шума на света

Има един глас, който никога не вика. Не убеждава. Не се състезава.

Той просто знае.

Знае какво ти тежи.

Знае от какво си уморена.

Знае от какво копнее душата ти, дори когато умът ти се опитва да го обясни с логика.

Този вътрешен глас често е заглушаван – от мнения, съвети, страхове, навици.

Понякога дори от самата нас.

Но той не си тръгва.

Той чака.

С търпението на истината.

Идва в най-неочакван момент – докато миеш чинии. Докато гледаш през прозореца. В онази тишина, която другите биха нарекли “нищо”, но за теб е всичко.

Това е гласът, който казва:

„Ти си повече от ролите си.“

„Не е късно.“

„Можеш да се върнеш при себе си.“

Ако го чуеш, не бързай да го заглушиш.

Покани го.

Поговори с него.

Той е твоят истински съюзник. Твоят компас. Твоето начало.