Щастието не е дестинация. То е начинът, по който стъпваш по пътя.

Толкова често търсим щастието като нещо, което предстои — „ще бъда щастлива, когато…“

Но животът не чака. Той се случва сега — в малките моменти, в тишината между думите, в усмивката на непознат, в аромата на сутрешното кафе, в ръката, която държим.

Щастието не е екстаз, не е постоянна еуфория. То е мир. Мир със себе си. Мир с това, което е било.

Мир с това, което е.

Може би най-голямото щастие е именно в онова просто “да бъдеш” — напълно, съзнателно, с отворено сърце.